Кои са работещите стратегии да направим това лесно и без скандали
Снимка: Shutterstock
Да накарате децата да правят неща, които не искат, понякога може да е истинско предизвикателство. Така както е трудно да ги накарате и да спрат да правят нещата, които вие не искате да правят.
Има ли начини, които могат да улеснят този процес и да постигнете разбирателство, без да се налага да повишавате тон? Ето няколко идеи, които ще ви помогнат да мотивирате децата и нещо повече – да запазите този техен ентусиазъм и занапред. Изпробвани са, работят!
Снимка: Shutterstock
Преразгледайте наградите
Когато са малки, най-лесно е да ги подкупите с лакомство, което те особено много харесват и не получават ежедневно. Но даването на лакомства може само временно да помогне да направят нещо, което искате – например да сядат на гърнето, когато усетят, че имат нужда.
Истината е, че наградите мотивират хората – и не само най-малките, а и възрастните, твърдят експертите. Но така поведението им много лесно може да стане зависимо от наградите и щом подаръците спрат, ще спре и мотивацията. Специалистите дори дават един много простичък пример. Възрастните отиват на работа, защото им се плаща. Но ако заплащането спре, те ще спрат да ходят на работа и ще си потърсят друга, която да им носи заплата. Същото е и с децата и наградите.
Ако детето например обича да рисува и след всяка хубава рисунка го поощрявате с някаква наградка, то в един момент ще спре да рисува, ако наградките секнат. С две думи – стимулирането по този начин има обратен ефект и не подпомага, а намалява увлечението.
Дребните подаръци обаче имат и положително влияние в някои ситуации. Ако не са постоянно, а само понякога и за такива неща като подреждане на стаята или заспиване в по-ранен час, те могат да са полезни. Но не бива да се превръщат в навик.
Не бива да се използват, когато става дума за учене – не само за училище, а и при усвояване на ново умение. За детето е далеч по-полезно и градивно да направи това, дори и с цената на някои грешки, без да очаква награда за свършеното, а за да се наслади на удовлетворението от постигнатото. Това ще го направи и по-успешно в дългосрочен план. Спомнете си как детето се е радвало, когато за пръв път е успяло да подкара колелото. То няма нужда от награда, а е щастливо от радостта, че е успяло. Същото е и с ученето – на урок или умение. Затова – не давайте награди в такава ситуация, защото не помагате на детето по никакъв начин.
Снимка: Shutterstock
Водете смислени разговори
Разговорите с детето са от съществено значение за неговата вътрешна мотивация, смятат експертите. Децата са по природа любопитни, което ги кара да искат да разберат защо дадено нещо има смисъл. Това развива тяхното логическо мислене и техния интелект.
Вместо да купувате поредната безсмислена играчка от магазина, за да не ви пречи детето по време на пазаруването, може да използвате обикалянето между рафтовете и да му разказвате по нещо интересно за различните продукти. Това ще задоволи неговото любопитство и ще насочи вниманието му в друга посока. Също така след като е подредило стаята, може да не бързате да давате подаръка, а да се възхитите колко красиво е станало и как добре е наредило играчките върху шкафа по височина или цвят например.
Ако обаче детето не проявява интерес към задачата, която сте му поставили, опитайте да погледнете на нея през неговите очи. Възможно е в този момент то да се чувства уморено (ако точно преди това се е прибрало от тренировка) или да иска да изгледа епизод от любимия си филм. В такава ситуация е по-ефективно да го оставите, предлагайки да свърши въпросната работа след вечеря или след като изгледа серията. Така то не се чувства притиснато. И в никакъв случай не използвайте думата „трябва“, когато разговаряте. За децата това е заповед, а в природата им е да се съпротивляват, така че няма да постигнете нищо. Бъдете гъвкави – не заповядвайте, а предлагайте решения или варианти. И не се колебайте да им помогнете, ако те имат нужда – така виждат съпричастност от ваша страна, което ви прави приятели, а не командири.
Поинтересувайте се какво е чувството, когато детето изпълнява определена задача. Вие пък му се оплачете от някоя своя задача. Това може да разведри отношенията, а и се създава атмосфера на съпричастност. Ако все още не е започнало да пише домашните, може да му разкажете как на неговата възраст и вие сте се криели. После да предложите да проверите на финала дали е вярно. То най-вероятно ще откаже, но пък ще се мотивира да започне. Друга ефективна стратегия е да накарате децата да превърнат лошия навик в добър. Демонстрирайте съпричастност, като го попитате как може да помогнете. Това автоматично поставя родител и дете на една и съща страна срещу съответния проблем. И не се скъпете на благодарности и похвали – те са важна част от мотивацията. Ако то например се е събудило само, станало е и се е оправило за училище, без да му напомняте по няколко пъти, непременно оценете това и бъдете щедри на похвали.
Важно е да знаете, че в природата на децата е да угодят на родителите си, тъй като това чувство за връзка е силно мотивиращо. Така че ги хвалете дори за дреболии. Но внимавайте как го правите - фокусирайте се върху усилията им и растежа, а не върху резултата. Освен това, когато постигнат набелязаната цел или са главни действащи лица в нещо, внимавайте вашето удоволствие от постигнатото да не ги задуши, а оставете пространство и за тяхната радост.
Чести въпроси
Кое е най-често срещаното погрешно схващане за децата и мотивацията? Доскоро учените вярваха, че основният фактор за успеха на детето са когнитивните му способности, видът интелигентност, способността да разпознава букви и думи. Но се оказва, че има и други качества, важни за детето още от съвсем ранна възраст, които водят до успех: постоянство, самоконтрол, любопитство, добросъвестност, самочувствие, оптимизъм и дори здравословна доза бунтарство.
Как да им помогнем да придобият тези умения? Силната връзка с детето е в основата на успеха. Различни проучвания показват, че дори в съвсем ранна възраст, децата със силна привързаност към родителите си са много по-устойчиви и самодостатъчни. Също така е важно да запомните, че силните страни на характера като любопитство и самоконтрол могат да бъдат научени. Те не се появяват магически в резултат на добри гени, а зависят от родителите и техния пример.
Как да ги подготвите за неуспеха? Децата трябва да изпитат процеса на неуспеха, за да знаят в подобна ситуация как да реагират и да извлекат поуки от загубата, за да могат следващия път да отскочат напред. Това ще им помогне да се справят. А като ги предпазвате постоянно от евентуалните неуспехи, не само че не им помагате, а дори им пречите да се развиват. В същото време трябва да сте до тях, когато се провалят, за да ги подкрепите в емоционален план. Постигането на баланс е трудно, но не и невъзможно. То е част от пътя, който детето ще извърви с ваша помощ напред в живота.
По материали от Mamma sto bene
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари